Програми

Позволи си да плачеш

Позволи си да плачеш!

Казва ви го една бивша “жена-генерал”, която никога не плаче. Особено пред другите.

Баща ми не се разплака на погребението на дядо ми. Нито веднъж. Бях на 10. Стоях и гледах този мъж-канара, и се възхищавах на силата му да не се разплаче. И тогава, 10 годишна, аз съм поискала да бъда жена-канара, достатъчно силна да не се разплаква. Превърнах се в жена-генерал, която яхва белия си кон и прави преглед на войската рано сутрин, строява всички и … после, ако има нужда, тайничко си поплаква на тъмно в банята. Но само тайно. И сама. И на тъмно. Защото е срамно и трябва да се скрие дори от самата себе си. Тайничко и набързичко, на тъмно – ето в това се превърна естествената ми нужда да изразя и освободя емоциите си.

И така до един ден, една сутрин, когато се събудих, разплаках се и не можах да спра няколко месеца. В началото се срамувах. Тайно бършех сълзите и насила се усмихвах на децата, с подпухнали очи. Надявах се никой да не разбере и да не види. Тайно си плачех по цял ден в банята, а когато излизаха и оставах сама – давах воля на сълзите все едно това е края на света. Плачех, и плачех, и плачех… Усещах как от мен се излива поток от дълго и на сила сдържани сълзи… Всичко, което съм стискала в мен и съм имала нужда да изразя, но съм се срамувала… Всичко напираше да излезе, да бъде изразено, да бъде почуствано, за да се освобя… Да! Сълзите са освобождение! Сълзите са израз на емоциите ни. Сълзите са естествената ни нужда да реагираме на живота! Сълзите са естествената ни реакция да бъдем живи!…

И аз, минавах през своята трансформация, като изливах тонове сълзи на ден. В началото ме беше срам… Криех се… В банята…. В колата… В къщи… Все бършех сълзите … Все да не ме видят… Докато един ден осъзнах – колко естествено нещо е да се разплачеш! Осъзнах, че ако истински се обичам и съм си важна няма да се срамувам от моите сълзи. Осъзнах, че се обичам достатъчно за да се гордея със своите сълзи. И поисках да ги покажа… Свободно и естествено… И тръгнах разплакана! Навсякъде ходех разплакана… в магазина… в училището на децата ми… в банката… Вече никога не спрях сълзите си когато усещах, че напират…. Вече никога не се срамувах и не се скрих, когато усещах как парят на бузата ми… Вече носех гордо своте сълзи! Защото се обичах толкова, че да се приемам и със своята “слабост”!

 

Позволи си да плачеш!

Позволи си да си слаб!

В това, което наричаш “слабост” се крие твоята сила!

Силата да си себе си!

Силата да изразяваш свободно и естествено емоциите си!

Силата да се приемеш въпреки “слабостта си”!

Силата да се обичаш, дори когато плачеш!

Ако не можеш да плачеш, дори когато се опитваш, това означава че имаш проблем и си затворил емоциите си. Затворил си способността да изразяваш естествено емоциите си и да ги освобождаваш. Отвори се! Няма значение колко тона сълзи ще потекат. Пусни ги!

Позволи си да поплачеш!

Нямаш представа, когато един ден се наплачеш и спреш, какъв ще ти се види живота!… Като след буря – свеж, чист и по-цветен!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.