Програми

За да оцениш рая, първо трябва да видиш ада

  • “Пиши за това!” – каза той.
  • “Никой не иска да чете за такива неща….” – отговорих аз.
  • “И все пак… Пиши за това! Важно е!” – повтори той.
  • “Хората не обичат да четат за ада!… “ – повторих замислена.

Да, така е!

Хората не обичат да четат за това, какво е нужно да дадеш и през какво е нужно да преминеш, за да стигнеш до рая.

Само малко уточнение за “рая”. За мен рая не е някъде високо в небето. Рая и ада са тук, на земята, преживяваме ги ежедневно. Рая и ада са състояния на духа, а не място на което отиваш.

И така, ако не обичаш да четеш за ада – не чети! Ако не си склонен да платиш цената – не чети! Ако не обичаш да се вглъбяваш в себе си и да се срещаш със своето тъмно аз – не чети! Ако смяташ, че само избягвайки трудностите и плъзгайки се по повърхността ще успееш да стигнеш до мечтаното място на вечно щасгие – не чети! Тази статия не е за теб!

Тази статия е за такива като мен! На които тези “другите” им казват: “Ама защо си такава сложна личност ?!?… Не може ли малко по-простичко???…” Винаги съм се чудела как да отговаря на това! Ами като искаш да стигнеш до високото, нали трябва да тръгнеш от ниското! Като искаш да изплуваш нали трябва да се гмурнеш в дълбокото! Не го разбирам другото! Такава съм си…

Та, ако и ти си от тези – тази статия е за теб!

За да стигнеш до рая, първо трябва да минеш през ада!

Или поне да го видиш, да го опознаеш, да се срещнеш с него…

Черно и бяло! Ин и Ян! Добро и лошо! Ангел и Демон!..

Вечните житейски противоположности! Ако не си свикнал вече с тях и все още се опитваш да избягаш от сянката си, от черното, от лошото – то значи не си дорасъл, за да заслужиш рая си!

Ако вече си го приел, ако знаеш дълбоко в себе си, че след залеза следва изгрева, че след най-тъмното идва светлото, то тогава сигурно вече осъзнаваш, че за да стигнеш до светлото е нужно първо да се смрачи и да утихнеш. Винаги в живота ми преди да стигна до мечтата ми, преди да стигна до моя рай, винаги съм влизала в ада. В противоположното. Сякаш за да изпитам всичко, което моят рай Не е! За да знам когато вече съм в рая, какво е той! За да мога да го видя, да го обрисувам! И да го оценя! Винаги в моя живот съм знаела, че когато стане тай-тъмно следва изгрева! Когато стигна в онази точка, в която вече ми се иска всичко да свърши и да се предам, именно в онази точка започва развиделяването и виждам наближаването на моя рай.

И така не става ли всичко по-ясно и по-лесно?… Когато поискаш нещо, своя следващ рай, да си подготвен за това, че ще минеш през обратното на твоя рай, за да го изпиташ. И с това съзнание, вместо да се луташ, да се опитваш всячески да го избягваш или да кръжиш около центъра на ада, просто смело и вдъхновено да влезеш вътре в центъра, да минеш оттам и да продължиш към рая си. Защото друг път няма! И колкото повече отлагаме ада, толкова по-далече става рая! Колкото повече се съпротивляваме, толкова повече се отдалечаваме. Приемем ли го, пътя започва да изглежда доста по-къс и доста по-лек! А веднъж преминали вече отвъд, знаем че ще следва нова мечта, нов рай, и нов ад. Защото това е живота! Другото … Другото е илюзия! И не е живот! А сън!…

Събуди се!

Приеми живота такъв, какъвто е!

Осмели се и премини през своя ад!

Открий своя рай!

Лидия

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.