Програми

Отключи вратата и разчисти

Чуствате ли се понякога като в стая със заключени врати? Въртите се с премрежен поглед, дишате тежко и искате да намерите изхода?.. Но отвсякъде са само врати, врати, врати… безброй … и всичките заключени…

Бавно започвате да осъзнавате, че някога, някъде там, самите вие сте заключили тези врати.

За да не боли повече!

После сте се заклели никога повече да не отваряте и тази врата, и сте натикали болката вътре, врътнали сте ключа и сте скрили ключовете, дори от самите себе си.

И сега наистина не знаете как да ги намерите???…

Имаме склонността да скриваме, вместо да решаваме.

Имаме склонността да заключваме, вместо да се борим.

Имаме склонността да се обръщаме на другата страна, вместо да се изправим и да погледнем в очите.

Така е!

Всяка болка за нас е сигнал, че има още нещо, което не искаме вече никога да ни се случва, не искаме да го виждаме, то е нещо срамно, страшно и жестоко, и единственото, което заслужава е да бъде поредното нещо натикано и прилежно заключено в килера.

И така и правим!

С всички болки!

С всички разочарования!

С всички разрушени мечти!

Натикваме, заключваме и накрая – скриваме ключа от самите себе си!

Правим това, защото ни е страх, че някой ден може нещо да се размекнем и да вземем да отключим страшния пълен килер, и затова за всеки случай да скрием ключа и от самите нас.

Минава време, порастваме, разширяваме се, срещаме се с хора, които са постигнали мечтите си и ние искаме да сме като тях. Виждаме, че е възможно (въпреки, че сме вярвали че не е!). Иска ни се и на нас да изпълним мечтите си. Осъзнаваме, че пътя до там минава през това да разчистим старите прашни килери, натъпкани с болка и разочарования. Но ние сме порастнали и сме готови. Страх ни е, но малко. Страх ни е, но пред това да изпълним мечтите си, страха бледнее. Изправяме се гордо и тръгваме!

Първата врата. Заключена е! О, да де, нали бяха заключени!… А къде е ключа?…

Тогава започваш бавно и полека да осъзнаваш, че си скрил всички ключове от самият себе си. И ти се струва, че измъкване няма!

Край!

Няма отваряне на килера!

Няма разчистване на старите боклуци!

Няма изпълнени мечти!

Обречени сме на живот на половина!!!…

Но не е така!

Не е!!!

Дори и когато имаме чуството, че сме скрили ключовете от самите себе си, ние знаем, че дълбоко в нас има едно тайно местенце. Eдно местенце, което е винаги осветено от вътрешната ни божествена светлина, където имаме всички отговори. Включително – къде са ключовете!

Намери това местенце!

Отключи тези врати!

Разчисти тези стари и ненужни прашни боклуци!

И тогава – изпълни мечтите си!

Ти затова си тук!

За този момент!

Лидия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.