Консултации

Там някъде все още има хора, които знаят как да те обичат

Странно е как се случва в живота понякога. Най-накрая ти се обажда или получаваш онова съобщение, което си чакала и то вече не те докосва. Най-после получаваш онова обяснение в любов, за което си се молила и то не изпълва сърцето ти с радост. Получаваш извинението, което си искала да чуеш и то не стопля сърцето ти.

Предполагам, че така се получава, когато ти си била тази, която е раздавала любовта си на тези, които не са я заслужавали. Когато си чакала прекалено дълго хора, които така и не са дошли навреме. Когато ти си била тази, която постоянно се е опитвала да поправи всичко, само, за да може другия отново да го разруши. Предполагам, че това се получава, когато сърцето ти вече не може да понесе повече. Предполагам, че това се получава, когато си спомниш, че ти заслужаваш същата любов, която даваш.

Предполагам, че това се получава, когато осъзнаеш, че времето променя всичко. Разстоянието ще ти даде този завършек, от който имаш нужда. Любовта към себе си ти припомня за твоята собствена ценност. Предполагам, че това се получава, когато осъзнаеш, че ти все още знаеш как да си тръгнеш, все още знаеш как да се откъснеш, все още знаеш, че там някъде има по-стойностни хора за теб. Хора, които ще ти предложат здрава любов, която няма да те оставя в недоумение. Хора, които ще те вдъхновяват да си по-добра, защото имат непоколебима вяра в теб. Хора, които искат да се грижат за теб. Там някъде има хора, които ще оценят твоята стойност на мига. Те не се нуждаят от постоянно напомняне. Те не се нуждаят да опитват и други неща, за да са сигурни, че ти си струваш. Те нямат нужда първо да те загубят, за да те оценят. Там някъде има хора, които са готови да те изненадат и да те накарат да видиш любовта по съвсем нов начин.

И предполагам, че когато срещнеш тези хора, това съобщение, което си чакала и получила най-накрая, вече няма да има никакво значение за теб. Онова закъсняло обаждане ще е най-добре да остане без отговор. Този човек е от твоето минало, не от твоето бъдеще. Неговата реалност вече не е твоя. Ти принадлежиш на тези, които не те карат да страдаш. Ти принадлежиш на тези, които не те карат да ги чакаш. Ти принадлежиш на тези, които те вдъхновяват да обичаш по-дълбоко и да се смееш повече. Ти принадлежиш на тези, които те карат да покажеш най-добрата част от душата си, вместо да я потискаш и да я криеш.

 

Рания Наим

https://ranianaim.com

 

Превод: Лидия Петкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.